Чети повече - част 30: Запознайте се със страшния Томас

Нещо, което прилича на film-noir - двата тийзъра на книгата Томас на Джеймс Палумбо със сигурност биха впечатлили всеки фен на кримките.





Самият сайт за книгата пък е пълен с контрастни флашове и впечатляващи закачливи текстове.

Представяне на Жорж Корм

Ливанец по националност, макар и родом от Александрия, Египет, Жорж Корм (р. 1940 г.) е икономист по образование, специалист по Близкия Изток и Средиземноморието, международен икономически и финансов консултант, бивш министър на финансите на Република Ливан (1998-2000 г.).
Многобройните му книги са преведени на множество чужди езици. Текстовете му са му спечелили славата на уважаван историк, политолог и икономист.
Освен арабски, владеещ перфектно английски и френски, Жорж Корм е автор на множество книги в областта на международната икономика и съвременната история на Близкия Изток, като "История на религиозния плурализъм в Средиземноморския басейн", "Новото световно икономическо безредие", "Изток - Запад, въображаемата пукнатина", "Европа и Изтокът, от балканизация към ливанизация. История на една неосъществена модерност" и други.
На български от него разполагаме с две книги.
"Разпадането на Близкия Изток 1956 - 2004 г." ("Меридиани", С., 2005 г.) е допълнено, обединено и осъвременено издание на два предишни негови труда: "Разпадането на Близкия Изток 1956 – 1991 г." и "Разпадането на Близкия Изток ІІ. Миражи за мир и блокирани идентичности 1990 - 1996 г.", като специално за българското издание са направени обширни допълнения. Изследването е внушително по обем, но не в това се състои основната му ценност.
Освен че проследява развитието през последния половин век на един от най-сложните и горещи региони на земята, книгата е и опит за осмисляне както на мисловните рамки, в които модерният свят, т.е. Западът, възприема Изтока, така и на начина, по който Изтокът гледа на Запада. Разказът започва от национализацията на Суецкия канал (1956 г.), ознаменувала символично началото на епохата на революционен кипеж в Арабския свят, минава през лутанията в търсене на непостижимото арабско единство, през внезапната поява на манната от петрол и ада на безкрайните войни и конфликти, за да завърши с пропуснатите възможности за мир и опитите за установяване на американска хегемония в Близкия и Среден Изток след последната война в Персийския залив.
Текстът е написан достъпно и може да се чете и от неспециалисти. Друго негово предимство, редом с огромния фактически материал, е предложената интересна концептуална рамка и социологическо осмисляне на процесите.
Под марката на издателство "Рива" съвсем излезе втората книга на Корм на български - "История на Близкия Изток от древността до наши дни" (С., 2009 г.).
Преводът от френски е дело на историка Александър Везенков.
Може би читателят очаква смазващ обем, след като става дума за проследяване историята на обширен регион като Близкия изток от древността до наши дни. Нищо подобно. На преден план е изведене не фактографията, а осмислянето на взаимодействието между Изтока и Запада, социологически анализ на исляма и арабските общества.
Според издотелите: „Жорж Корм започва историческия си разказ от древни времена, за да стигне до съвременните конфликти и проницателното им тълкуване. На основата на огромно количество информация той описва този разнообразен свят, откроява специфичния облик на всяка от отделните култури и страни и успява да синтезира. Поднася своята светска гледна точка към Близкия изток, воден от амбицията да разруши колективните стереотипи, налагани от мнозина изследователи и политици, за да легитимират недопустимите насилия, които разкъсват района почти непрестанно от два века насам.” Под светска самият автор изтъква, че има предвид „познаване, което да не е заложник на религиозната принадлежност като единствено детерминираща отделните исторически епохи и техните особености”.
Дори и само този извод да „купим” от Корм – че във формирането на един „свят” участва не само религията, а и географските условия, демографията, чуждите нашествия и транспортните връзки, лингвистичните и културни особености и икономическите фактори – дори само това стига.

За повече информация цза Близкия изток:
http://orientalia.bg/bg
http://mkaragyozov.blogspot.com/

Да PRоговорим за "PRоговорки"

В дъждовната вечер на 1-ви юли Деси Бошнакова представи първата си книга "PRоговорки".
Играта на думи в заглавието не е случайна. Книгата поглежда към модерната сфера на PR от гледната точка на древната народна мъдрост, въплътена в пословиците и поговорките. Увлекателно и леко, с елегантни препратки към историята, литературата и теорията на PR, Деси прави сложното и на пръв поглед стряскащо понятие "връзки с обществото" достъпно и разбираемо за всеки.
Тази книга не е само за специалисти по PR, но и за всеки, който се вълнува от принципите на общуване в междуличностните отношения и бизнеса. Принципи, които колкото и сложно и многопластово да е съвременното общество, остават неотменни от векове.
Това, което ми харесва в "PRоговорки" е отворения финал, който Деси предлага. Макар да е подбрала много от известните (и не чак толкова известни)поговорки и пословици, читателят е свободен да добавя и предлага нови, да търси аналогии и да намира отговори. Книгата има потенциала да разсее мъглата около понятието "PR" и да промени нагласата към PR-а в положителна насока.

Асоциация българска книга с ново ръководство

Изпълнителният директор на Сиела Веселин Тодоров е новият председател на Управителния съвет на Асоциация Българска книга (АБК). На проведеното на 30 юни общо събрание на асоциацията той бе избран единодушно с двугодишен мандат.
Тодоров ще замени на поста Дамян Яков, по времето на чието председателство софийският панаир на книгата се разцепи, а през април 30 издателства поискаха да напуснат АБК заради номинирането на Сергей Станишев за "Рицар на книгата".

Приоритет на новото ръководство ще бъде незабавното активиране на финансирането на библиотечните фондове и създаване и поддържане на читалески клубове. За изпълнението на тези проекти ще се търси европейско финансиране, ще бъде направен и опит за създаване на Национален център за книгата, с функции за насърчаване на четенето и финансиране на инициативи в книгоиздаването.
Поддръжането, популяризиране и разширяване на панаирите на книгата в София, Пловдив и Варна също са посочени като важни дейности на АКБ.

Новият състав на управителния съвет на АБК:
Председател на УС - Веселин Тодоров, изд. «Сиела»
Членове на УС:
Василка Ванчева, "ЕМАС"
Венка Рагина, "Унискорп"
Стоил Панайотов, "Хеликон"
Надя Фурнаджиева, "Летера"
Контролен съвет:
Марияна Аретова, "Кралица Маб"
Акад. Ячко Иванов, АИ “Проф.Марин Дринов”
Йордан Антов, Бард"

С дъх на кафе...и още нещо

Приятна лъскава корица с грабващо дизайнерско оформление и висококачествена полиграфия, великолепен превод и доста внушителен обем страници...достатъчно силно основание за да вземете в ръка най-новата книга на Антъни Капела. Познат на читателите със своята първа книга "Ако искаш да си легнеш с мен...сготви ме" , пожънала сериозен успех днес той се представя пред българските читатели със своята най-нова творба.

Ако първите страници напомнят най-доброто от юношеските романи, то впоследствие съвременното звучене с натрапчививата еротична нишка започва постепенно да измества основната линия на сюжета. Самата фабула за съжаление изтлежда като съшита с груби, неумели шевове от няколко привидно интересни и екзотични истории, в които авторът не е съумял да предаде истинност на разказа си. Даже и описанията страдат от повърхностност и единствено, богатият на места език е в състояние да задържи вниманието на читателя. Очевидно стремежът книгата да стане по привлекателна на съвременните читатели от юношеско-пуберитетната възраст е бил водещ, тъй като през цялото време сме свидетели на пламенни еротични сцени, които би трябвало да грабват въображението ни. Но уви, в днешно време когато информационният поток е тъй огромен, а информацията е поднесена в безкрайно разточителство, този плах опит изглежда неестествен и за съжаление минира добрата идея за създаване на заинтригуваща приключенска творба.

За съжаление, авторът не се е постарал да поднесе на читателя едно точно и вярно представяне на събитията от тази епоха нито да предаде даже реалната технология на процеса на добиване на кафе или да опише великолепието на Африка и на нейното коренно население. Разказът му страда от липсата на географска и описателна привлекателност която да ни грабне и ние да почувстваме черния континет с цялата му красота, величие и богатство. Достатъчно е да сравним неговите описания, с който и да е роман на Жюл Верн и веднага ще оценим разликата...

Но въпреки всичко, ако човек иска да се откъсне от сивото си ежедневие и да се потопи в екзотиката на Африка без да напуска своят уютен дом, или да попадне в нашия свят отпреди 100 години, без да търси машина на времете, то той ще намери добър спътник и водач в книгата "С дъх на кафе".

Приятно четене и не забравяйте, доброто кафе е хубаво само с добра компания, а най-добрата компания е хубавата книга!